does not support iframes. Гласуващите за Борисов не си дават сметка, че са Пълни Идиоти! КОМЕНТАРЪТ, КОЙТО ВЗРИВИ FB  

• Автор: Пею Благов
• Дата: 11.10.2017
• Видяна: 1923 пъти
• Сподели:

 Още преди няколко години се появи призивът „да разкарате тези идиоти“ (според Платон) и „цялата останала сволоч“ (според Достоевски).

Ставаше дума за доказаното срастване на властта с организираната престъпност, олицетворявана от Борисов и Цветанов и техните аверчета от пожарникарско-физкултурническа тайфа.

Във всички класации на ЕС България е на първо място по организирана престъпност и на последно по основни параметри на демокрацията.

Обществото се управлява от престъпна сган, която трябва да е в затвора, а не да вилнее във властта.

 

За това във всяка демократична държава щяха да ги пратят в затвора, а в нормална държава – да ги обесят на централния площад. Но, тъй като България не е нито демократична, нито нормална, един пожарникар и един физкултурник се опитват да наложат неофашистки терор и лично отмъщение за собственото си нищожество и простотия.

Тези индивиди са психопати. Психопатът е опасна подгрупа на Homo Sapiens на ниско интелектуално равнище, който в тълпата не се забелязва, но става видим, когато индивидът се изкачи в социалната стълбица. По-просто казано, когато му лъсне задникът. Това е популистка девиация в репродуктивната еволюция.

Подобни шизоидни върхове на политическото притворство отдавна не бяха постигани не само в България. Някакъв селски тип, с героично повдигната на едната страна глава, с присвити устни, тече всеки час на деня и нощта от SMS-те и телевизиите.

Напълно закономерно в момента България има най-некадърното и престъпно правителство, което може да съществува в държава от Третия свят. Профанизирането на обществото стигна своя апогей. Моделите на поведение, които се налагат – да бъдеш прост, мутроиден и с повече сланина, отколкото мозък, избутаха един селски пожарникар за премиер на България. Популизмът и простащината взеха окончателна победа. Скоро властта на мафията ще е пълна.

Става дума обаче за нещо по-опасно – за пълзящ фашизъм. Разбира се, появата на Борисов е нашенска пародия на явлението. Но това не облагородява вонята, която започва да се носи от неофашизма.

Предупреждаваме за това от няколко години. У нас този процес започна с появата на наследника на военния престъпник Борис – Симеон Кобургготски. От мътилката на така наречения преход, наред с маргиналите, изплуваха и отрепките от миналото и техните наследници.

Както в миналото, така и сега фашизмът се ражда от умората на хората от крайния либерализъм и от следните характеристики:

Първо: това са периоди на икономически спад, безработица и социално разслоение.

Второ: това е криза на старите властови структури.

Трето: това е време на ръст на песимизма в обществото.

Четвърто: това е време на нарастващо давление на низините върху върхушката.

Пето: ръст на сенчестите структури на управление.

Шесто: демонтаж на предишните социално-политически и икономически институции.

Седмо: олигархията се опитва да остане на власт не чрез „ляв поврат“, а с олигархичен фашизъм, който трябва да стане глобофашизъм.

С Борисов продължи да се навива спиралата на негативната политическа селекция. За психиатрите е достатъчно да видят походката му – „ейш, кой си ти“, която е характерна за комплексар, влизащ в кръчмата на съседното село като се ежи, но се озърта накъде да офейка преди да са го напердашили.

Гласувалите за Борисов не си дават сметка, че са типичен пример за поведение, свойствено за шизофреници, лишени от възможността да правят самостоятелен избор.

Така се стига до българския ад на лъжата. В ада триумфира глупостта, измамата и простотията. Това е смъртта на политиката. Защото хората, които все още могат да мислят, знаят, че това е смешна клоунада и евтина гротеска, играна от някакви маргинални хорица, наричащи се по ирония „политическа класа“.

Да се замислим накратко какви са отличителните черти на тази „политическа класа“, освен игноранщината им.

На първо място е използването на думи, лишени от всякакъв стил. На второ място е плещенето на безсмислени глупости, публично и шумно. На трето – пълна невъзможност да се занимават с важните неща, които се отнасят до реалния живот на няколко милиона българи. На четвърто място е простащината, цинизмът и бандитизмът.

В българската политика само мутрата, пъчеща се постоянно в телевизора, може да се взима насериозно. Така се тръгва към диктатурата на простаците и на мракобесието.

В тази връзка отново се появява въпросът дали Борисов е бил подлаган на психотест и, ако да – какви са били резултатите.

Това е човек, който е учил само за пожарникар, няма никаква квалификация и реално няма ценз за никаква квалифицирана работа. Може да бъде само нощен пазач.

Липсата на квалификация и качества не му пречат да има „голям мерак“ да се представя за такъв, какъвто не е.

Ясно е обаче, че в момента България има премиер с най-дебел врат в Европа и с най-нисък IQ.

Ясно е, че пред нас е човек, който прави „политическа кариера“ с единствената цел да се спаси от личното отмъщение на своите аверчета от подземния и надземния свят. С една дума – да е във властта, а не в затвора.

В България започна ерата на безконтролния бандитизъм и безогледно нарушаване на човешките права. Срещу тях е общество, страдащо от общонароден Алцхаймер.

Не се правете на изненадани. Този човек (и другите около него) премина процеса, наричан в ентомологията пълно преобразуване, т.е. ларва, пашкул, какавида и т.н., пред вашите очи. Започна кариерата си в някаква незаконна охранителна фирма, след това във фазата, наричана Pupa, се залепи зад един мадридски олигофрен бандит, който го направи главен секретар на МВР. След това получи оформяне във фазата на окончателния овод – imago, като кмет и премиер.

Всеки има такова imago, каквото си е заслужил. Искахте ги, ето ви ги. И след 50 години хората ще казват, че тези, които са позволили да ги управляват такива идиоти със сигурност са били още по-големи кретени.

P.S. Що се отнася до думата „идиот“, тя не е обида в смисъла, присвоен от българските политици. Преди всичко тя е медицински термин и диагноза, отразяваща определено умствено състояние.

На второ място, оригиналът на думата „идиот“ има по-различен от българския смисъл. Тя идва от гръцката „идиотес“ и означава човек, на който му липсват професионални умения, необразован, невежа, игнорант. На английски думата „идиот“ описва глупав или тъп човек. И само в психологията думата „идиот“ означава „кретен“ и „дебил“.

                     ВЪВ ВАШИЯ  P.S   ВИЕ ПРАВИЛНО ОПРЕДЕЛЯТЕ ИСКОННОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА "ИДИОТ" КАТО НУЛЕВА  СТЕПЕН НА ИНТЕЛЕКТА: НА КОГОТО ПРЕДСТОИ ДА УСВОЯВА ПРОФЕСИОНАЛНИ УМЕНИЯ, ОБРАЗОВАНОСТ, ЗНАНИЯ И ПР. ДУХОВНИ КАЧЕСТВА. ЩЕ РЕЧЕ: ПЪЛНОЦЕНЕН ЧОВЕК В ПЕРСПЕКТИВА.
                ТЪКМО ТАКЪВ БОЙКО БОРИСОВ НЕ Е. ТОЙ Е САМОВЛЮБЕН, ЗАВЪРШЕН И НЕПОДДАВАЩ СЕ НА РАЗВИТИЕ  "КРЕТЕН", "ДЕБИЛ" И ПР.
                 И СЛЕДОВАТЕЛНО  "ИДИОТИТЕ" НЕ МОГАТ ДА ГО ПРИЕМАТ ЗА СВОЙ. ТУК ТОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ САМО НАШЕСТВЕНИК, БРАКОНИЕР И КОНТРАБАНДИСТ.  "ИДИОТИТЕ" СА ПОСЛЕДНИТЕ, КОИТО ЩЕ ГЛАСУВАТ ЗА НЕГО.
                ПОЧЕТНОТО ЗВАНИЕ "ИДИОТ" ОТСТОЯВА АВТОРЪТ НА  СЛЕДВАЩАТА СТАТИЯ.   НО  И ТЯ НЕ БЕЗ ОГОВОРКИ!


 

 

 

/Роден в Лондон през 1951 г., на 16 години Аджан Брам се запознава с

първите будистки книги. Интересът му към будизма и медитацията се
задълбочава, докато следва теоретична физика в Кеймбридж. Дипломира се и
преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да
стане монах. Посветен е в монашески сан на 23 години от настоятеля на
манастира „Уат Сакет“ в Банкок. През следващите 9 години се обучава в
традицията на горските монаси под наставничеството на многоуважавания
будистки учител Аджан Ча. През 1983 г. е поканен да участва в
създаването на горски манастир близо до Пърт, Западна Австралия. Днес
Аджан Брам е настоятел на манастира „Бодхиняна“ и духовен ръководител на
Будисткото общество на Западна Австралия./

/„Животът е поредица от преплитащи се истории, а не набор от концепции.
Ето защо по-лесно правим връзка с разказите, отколкото с абстрактните
теории. Ние наистина обичаме добрата история. Дано простичките истории
от реалния живот в книгата ми „Отвори сърцето си - Будистки приказки за
щастие”
помогнат
на много хора да почувстват облекчение от страданията си, виждайки ги от
друг ъгъл. И ако това се случи, за какво друго възнаграждение може да
мечтае един будистки монах?”, споделя Аджан Брам, а ние споделяме една
от неговите приказки за щастие./

*Пътеводител към душевния мир за идиоти*

Една петъчна вечер в Пърт разказах горната история пред голяма
аудитория. Два дни по-късно разгневен родител дойде да ме смъмри.
Присъствал на беседата заедно със сина си тийнейджър. В събота вечер,
когато синът поискал да излезе с приятели, бащата го попитал:

– Свърши ли с домашните, сине?
– Както Аджан Брам каза в храма, *тате, което е свършено, е приключено*!
Чао.

Следващата седмица разказах друга история.

Повечето хора в Австралия имат градина около къщата си, но малцина знаят
как да намерят покой в нея. За останалите градината е просто още едно
място, изискващо работа. *Ето защо аз насърчавам хората, които имат
градина, да поддържат красотата **ѝ**, като работят известно време*, но
също и да подхранват сърцето си, като поседят мирно и тихо,
наслаждавайки се на даровете на природата.

*Първият идиот намира идеята за страхотна.* Затова решава да свърши
най-напред всички дребни задачи, а после да си даде няколко минути покой
в градината. В края на краищата моравата наистина се нуждае от косене,
на цветята ще им дойде добре поливането, листата трябва да се съберат,
храстите – да се подрежат, алеите – да се пометат… Разбира се, това
ангажира цялото му свободно време, а „дребните задачи“ не са и
наполовина приключени. За този човек работата никога не свършва, затова
той никога не получава своите няколко минути покой. *Забелязали ли сте,
че в нашата култура единствените хора, които „почиват в мир“, са в
гробището?*

*Вторият идиот си мисли, че е много по-умен от първия*. Той прибира
греблата и лейките и сяда в градината със списание, най-вероятно някое с
лъскава корица. Но онова, което му носи наслаждение, е списанието, а не
покоят в градината.

*Третият идиот прибира градинарските инструменти*, списанията,
вестниците, спира радиото и просто сяда в покоя на градината… за около
две секунди! После започва да мисли: „Тази морава наистина има нужда от
косене. Онези храсти скоро трябва да се подрежат. Ако не полея цветята
до няколко дни, ще умрат. Една хубава гардения ще стои добре в онзи
ъгъл. Да! С едно от онези декоративни басейнчета за птици пред нея. Мога
да взема едно от разсадника…“ Това е наслаждение от мисленето и
планирането – тук няма място за душевен покой.

*Умният градинар разсъждава така*: „Работих достатъчно и сега е време да
се порадвам на резултатите, да се вслушам в тишината. Затова, въпреки че
моравата се нуждае от косене, листата – от събиране, и т.н., и т.н. – НЕ
СЕГА“. *Ето как откриваме мъдростта да се насладим на градината, дори да
не е съвършена.*

Може би зад някой храст се крие стар японски монах, готов да изскочи и
да ни каже, че разхвърляната ни градина е наистина съвършена. Ако видим
работата, която вече сме свършили, вместо да се вторачваме в работата,
която ни остава, може би ще разберем, че което е свършено, е приключено.
*Ако обаче винаги забелязваме само слабостите и нещата, които трябва да
бъдат поправени* – като в случая с моята тухлена стена в манастира,
– никога няма да познаем вътрешния мир.

Интелигентният градинар се наслаждава на своите петнайсет минути покой в
съвършеното несъвършенство на природата, без да мисли, без да планира и
без да се чувства виновен. *Всички ние заслужаваме „да се махнем“, да се
успокоим;* другите също заслужават да почувстват покоя, който ще им даде
отсъствието ни! И след като получим своите решаващи, животоспасяващи
петнайсет минути покой, можем да продължим с градинарските си задължения.

Когато се научим да намираме такъв покой в градината, ще знаем как да го
намираме навсякъде и по всяко време. И най-вече ще знаем как да
изпитваме мир в градината на сърцето си, макар понякога да ни се струва,
че там е такъв безпорядък и има толкова работа за вършене.
1 Comment Sort by Oldest Add a comment...
Лазар Лалев · Sofia, Bulgaria САМО ЧЕ ТОВА СЕ ВИДИ КАТО ИНСТРУКТАЖ ЗА ИДИОТИ ДА СТАНАТ УМНИ, А СЛЕД ТОВА И МЪДРЕЦИ...НИЕ ИДИОТИТЕ ИСКАМЕ КАТО ИДИОТИ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ... Like · Reply · 5 · Sep 22, 2017 7:19am Анжела Благоева Твърде умно казано, за да е от идиот. Вие нещо шикалкавите, май не Ви се ще бремето на мъдростта :) Like · Reply · Oct 4, 2017 3:40pm Лазар Лалев · Sofia, Bulgaria Анжела Благоева Like · Reply · Oct 7, 2017 10:08am Лазар Лалев · Sofia, Bulgaria ВИЕ МОЖЕ БИ СТЕ УМНИ, НО НЕ СТЕ НАБЛЮДАТЕЛНИ. НИЕ ИДИОТИТЕ, СОЦИАЛНО ОНЕПРАВДАНИ И ЖИТЕЙСКИ НЕДОЛЮБВАНИ, ПРИКРИВАМЕ ИДИОТИЯТА СИ ЧРЕЗ МИМИКРИЯ НА УМНИ. НАШИТЕ ПОЛИТИЦИ ПРАВЯТ СЪЩОТО, НО ИЗКУСТВЕНО И С ОГРОМНО НАСИЛИЕ ВЪРХУ СЕБЕ СИ. ВСЛЕДСТВИЕ НА КОЕТО "ПРОТИЧАТ", ПОДОБНО НА МЕСЕЧНИТЕ ПРИ МОМИЧЕТАТА. И СИ ИЗДАВАТ ИДИОТИЯТА. ТОГАВА И УМНИ, И ГЛУПАВИ ИЗСИПВАТ ВЪРХУ ТЯХ ХУЛИ, ПОНЯКОГА МНОГО ОСТРОУМНИ, НО КЕЛ ФАЙДА: МЕНЗИСЪТ СИ ТЕЧЕ И ПРЕЗ ГАЩИТЕ.
А НИЕ, НАТУРАЛНИТЕ ИДИОТИ СЕ ДОСЕЩАМЕ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ И ВЗЕМАМЕ СЪОТВЕТНИТЕ МЕРКИ: ПЪРВО, НЕ СТАВАМЕ ПОЛИТИЦИ; ВТОРО, МНОГО ЧЕТЕМ И УПРАЖНЯВАМЕ УМА СИ ПО ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ НАЧИНИ; ТРЕТО, УКРИВАМЕ СЕ В НИШИ, КЪДЕТО НЕ СЕ ИСКА ДЕМОНСТРАЦИЯ НА МНОГО УМ И ЧЕТВЪРТО, НАЙ-ВАЖНОТО, ИДИОТИЯТА НАЛИ Е И КЪСОПАМЕТНА – ЩЯХ ДА ПРОПУСНА: НЕ СЕ ПРАВИМ НА УМНИ И НЕ СМЕ ИНТЕЛЕКТУАЛНО СУЕТНИ!
КОЛКОТО ДО МЪДРОСТТА. ОТ БИБЛЕЙСКИЯ ЕКЛЕЗИАСТ Е ИЗВЕСТНО, ЧЕ "В МНОГО МУДРОСТИ, МНОГО ПЕЧАЛИ". А НИЕ ИДИОТИТЕ, РОДЕНИ ПОД ЩАСТЛИВА ЗВЕЗДА, С ТОВА СЕ ОТЛИЧАВАМЕ ОТ УМНИТЕ, ЧЕ ПРЕДПОЧИТАМЕ ЩАСТИЕТО ПРЕД УМА. И ПРЕД МЪДРОСТТА,ЕСТЕСТВЕНО, КАТО РАЗНОВИДНОСТ НА ЗРЕЛИ УМСТВЕНИ СПОСОБНОСТИ И СЛЕДСТВИЕ НА ТОВА – ИЗТОЧНИК НА МНОГО ПОВЕЧЕ СТРАДАНИЯ И МЪКИ.
И ДОКОЛКОТО, МАКАР И УМНА, НЕ СТЕ ОЩЕ ЗАКЪРНЕЛИ В УМА И МЪДРОСТТА, УСЕШАМ ГО ПО ВАШИТЕ СИМПАТИИ КЪМ НАС В ОТГОВОРА ВИ, ЗАПОВЯДАЙТЕ В НАШАТА "ДАУНШИФТЕРСКА КОМПАНИЯ". ВАШЕТО ИНКОГНИТО НА РАБОТНОТО МЯСТО ЩЕ БЪДЕ ЗАПАЗЕНО И В ЩАТНО ОТНОШЕНИЕ НЯМА ДА ПОСТРАДАТЕ.
ЕДИНСТВЕНОТО УСЛОВИЕ: ДА НЕ НАПОДОБЯВАТЕ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ И ЦЕЦКА ЦАЧЕВА. Like · Reply · Oct 7, 2017 10:53am Facebook Comments Plugin
/